четвъртък, 20 февруари 2014 г.

Можеш ли

Все забравям да те питам.
Можеш ли да си пчела?
Можеш ли да си невидим?
Да си щастие без глас. 

Да си нещо много фино.
Нещо с много пипала.
Люляково и ревниво.
Като в сън на хвърчила. 

Непонятно, безобразно.
Като падаща звезда.
Като нещо ненапразно.
Като джаз в пиано бар. 

Да си нежност, но неземна.
Като падащи листа.
Да си дума, но за мене.
Да си дума под вода. 

Да си цветна молекула,
нарисувана с молив.
Да си чудо, чудо, чудо.
Да си светещ миг. 
 
Даже да е за една секунда.
Искам да си всичко наведнъж.
След това ще те целуна
и ще те превърна пак във мъж.


Селвер