неделя, 2 февруари 2014 г.

Хаотично

Разделям си съня на острови. 
Делфините дали ме чуват? 
Когато ми е трудно с хората, 
започвам да мълча от нула. 

И спя в леглото на медузите. 
Нощта е дом. Но не за всеки. 
По стръмните места на чувствата 
поникват зимни орхидеи. 

А после съм докрай дантелена. 
Приличам на снежинка. 
Оставям си гласа на сцената. 
Защото е от сняг. Тежи ми. 

Но има още път до лятото. 
Останаха ми две светулки. 
Да помня, че вървя нанякъде. 
Но без да се сбогувам. 

А щом остана без глухарчета, 
ме окупират думи, много думи.  
Навярно затова понякога 
делфините не могат ме чуят. 

Селвер