понеделник, 17 февруари 2014 г.

На четири очи

Онази тиха, тиха, тиха страст
с очи на сънена пустинна роза.
Метаморфозите дълбоко в нас.
И думи, без които да не можем. 

Пространството, което ни дели.
Очите, във които нас ни няма.
Зелено, след което да вали.
И някаква щастлива сряда. 

Единствени неща със тънък глас.
Следобед с липсваща поанта.
Крилете на последния пегас.
И дълъг разговор с пиано. 

Една обикновена тишина.
И устни, след които да не помня.
Напълно ненаситни сетива.
Това е, за което ти говоря.

Селвер