събота, 15 февруари 2014 г.

Подводно настроение

Зеленото е стъпка в междуредие. 
Да може да поникне роза. 
Без шапка е това ми настроение.
Защото искам днес да те докосна. 

Но трябва да не ме събужда лятото 
със шумните си тролейбуси. 
Да вярва, че до вчера ме е нямало. 
Че още съм с вечерни устни. 

Че вторниците ми са правоъгълни. 
А нощите са кръгли, кръгли. 
Неделните копнежи са отвързани. 
Но нищо няма да се върне.  

Подводните театри са измислени, 
да мога в тях да те обичам. 
Да може думите да са единствени. 
И да са повече от всичко.

Да зная сто подводни приказки. 
И всичките да ти разкажа. 
Да може устните да са завинаги. 
Но толкова, че да не плача. 

Селвер