петък, 14 февруари 2014 г.

Тъмно настроение

Не съм живяла. Няма ме. Не помня. 
Не си ме питал колко съм отвън. 
Не ме намирай. Тук е тъмно. 
Говоря със елените насън. 

Наяве съм следобедно глухарче. 
Откраднаха ми всичките ръце. 
Но тъжните глухарчета не плачат. 
Разделят си неделите на две. 

В едната половина няма думи. 
А другата е колкото писмо. 
Но още е студено да съм юни. 
Сега съм облачно кълбо. 

Не ме обичай. Няма ме. Не мога. 
Намерих си лице, но само днес. 
Зениците изгниват от тревога. 
И ставам капка в зимното море. 

Селвер