четвъртък, 13 февруари 2014 г.

А теб така те няма за света...

Не ти се търси нищо тази нощ. 
Живее ти се в друга книга. 
И нямаш нищо общо с този дъжд, 
след който никой не пристига. 

Като забравен кораб си далеч. 
Като далечен кораб близо. 
Дъждовни капки без очи за теб.  
А помнят всяка твоя мисъл. 

А теб така те няма за света... 
Достатъчно далеч от бреговете. 
Един отрязък тиха свобода. 
Един отрязък, колкото морето.  

И приземяваш чувства и криле. 
Подреждаш гардероба на душата. 
Не са напразни разстоянията. Не. 
Въздишките са капки вятър. 

Но ти е пълно с цветове, лица.
А колко много думи си написал.
И ако въпреки това си сам, 
да знаеш, че не си единствен. 

Селвер