вторник, 11 февруари 2014 г.

Подводно

Като едно оранжево стихотворение, 
което стъпва по клавиши на пиано. 
Като умора във очите след безсъние. 
Като делфинена въздишка в океана. 

Като хвърчило за опитомяване. 
Снежинка в пазвата на минзухари. 
Като пустиня за преодоляване.
Като звънче във сън на автогара. 

Като врабче във къща за глухарчета. 
Пристигнало, за да ги излекува. 
Като посока за пропадане. 
Като окръжност, от която да изплувам. 

Като коприна между редовете ми. 
И отпечатъци, които да оставям. 
Като мелодията на ръцете ми. 
Като очи, с които да забравя. 

Пролука, през която да обичаме. 
Легло за пеперуди в южна стая. 
Като недели със подводно дишане.  
Така се упражнявам да те няма.