събота, 1 февруари 2014 г.

Вечерни думи

По минусовите ръце на февруари. 
По трите му затворени врати, 
разбрах, че сънищата му са стари. 
Че сънищата му са от преди. 

Вечерните ми думи са високи. 
Цъфтят стихотворения от сняг. 
Понякога небетата са долу. 
Защото много ги е страх. 

Чертая си квадрат и спя във него. 
Да няма след кого да ме боли. 
Да е зелено, дълго и отнето. 
Да няма никой в моите мъгли. 

Къде са всички сини лодки? 
Това ми е последният живот. 
Ще взема лист и ще напиша ноти. 
А петолинието ще е път. 

Селвер