сряда, 8 януари 2014 г.

След толкова, след толкова тъга

Следобедите са огледала, 
в които времето е спряло. 
Безкраят е със сини имена, 
особено когато е валяло. 

Не може всяка есен да е сън. 
И да не мога да те видя. 
Да има сто глухарчета отвън, 
а вътре някой да рисува миди. 

А ако утре дойде пролетта, 
ще бъда ли съвсем готова? 
Ще имам ли очи за любовта? 
Ще има ли луна и сови? 

Морето ще е птица всеки ден. 
Защото някакво вълшебство 
е (казват) тръгнало към мен. 
А няма време. Няма време. 

Защото утре няма да съм тук. 
Ще се стопим и аз, и снеговете. 
На мястото ми ще е някой друг. 
И той ли ще обича ветровете? 

След толкова, след толкова тъга, 
ако забравя всички думи. 
Ако не е останала следа, 
ела да ме целунеш...

Селвер