неделя, 5 януари 2014 г.

Думите, с които те обичам

Думите, с които те обичам, пожълтяха. 
Някаква си есен ги отвя. 
Корабите най-накрая изгоряха.  
Няма за кого да бъда бряг. 

Тъмно ми е още, да се будя. 
Рано ми е да съм сън. 
Някой се убива да ме помни. 
Сякаш не разбира, че не съм. 

Сякаш не разбира, че от нежност 
можеш да се разтопиш. 
Сякаш не разбира, че е вечер. 
И че в тъмното не се лети. 

Някой си е забранил сърцето.
Връща ли се, тръгва ли, не знам. 
Има още мъничко парчета. 
Само да не беше този страх. 

Някакво море ме търси нощем. 
Синьото напълно избледня. 
Думите, с които те обичам много. 
Някакъв септември ги отвя. 

Селвер