петък, 24 януари 2014 г.

Не ме откривай

От толкова, от толкова кокичета, 
забравих, че е зима. 
Студено е и късно за обичане. 
Следобедът е с дълго име. 

Очите са привикнали със тъмното. 
А също и ръцете. 
Дъждовен е градът на думите. 
Но как да разбере сърцето?  

Къде да търся днес глухарчета? 
Защо не спи морето? 
Ако е суша, да заплача ли? 
Спасяват ли ме бреговете? 

От толкова, от толкова очакване. 
Не знам коя съм. 
Душите са товарни влакове. 
Но няма релси. Няма релси. 

И от каквото и да съм направена, 
не ме откривай! 
Защото ми е дълго и изпратено. 
Но ако искаш, ще съм мида. 

От толкова, от толкова обичане, 
забравих, че ме има. 
А вие как ще ме наричате, 
ако ви кажа, че съм синя? 

Селвер