четвъртък, 30 януари 2014 г.

На плитко

Ръцете помнят всички сънища. 
А всеки сън е колкото снежинка. 
Ако от утре ми изчезнат стъпките, 
да знаете, че съм на плитко. 

А там изобщо не пристигат кораби. 
Престоят там е свикване с тревата. 
А после се завръщам пак при хората. 
С едно глухарче по-богата. 
С едно небе по-близо до просторите. 
С безсъние по-близо до земята. 
И знам, че натежи ли пак умората, 
очите са преливник на душата. 

Селвер