събота, 25 януари 2014 г.

На един делфин

Делфините целуват без да знаят, 
дали си цял отвътре или не. 
Дали е истински безкраят. 
Дали ги има дивите коне. 

Делфините целуват без да питат: 
"Защо е тъжно в твоите очи?". 
Не ровят в нежностите, скрити  
в лилавите ти дълбини.  
Делфините целуват без да искат 
любов до гроб. 
Едната им душа е птица. 
А синьото е техен дом. 

Делфините целуват като облак. 
Минавайки през теб. 
Обичат те със устни. Много. 
Обичат без ръце. 

Когато ми е пълнолунно, 
дочувам синия им смях. 
Делфините целуват безусловно. 
Човеците не можем като тях.