събота, 18 януари 2014 г.

След лятото

След лятото не знам какво остава. 
Но днес е късно да ме спреш. 
За всичките ти устни ти прощавам. 
За тъмното ми трябва свещ. 

След лятото остават празни ноти. 
И много дълги редове. 
Смъртта е колкото живота. 
Но без проливни дъждове. 

След лятото небето се смалява. 
Ръцете нямат друг живот. 
Ръцете помнят всичко разпиляно. 
И всяко ненаписано писмо. 

След лятото защо останах жива? 
Глухарчето оставя ли следи? 
Какво сънуват счупените раковини? 
Къде е бил снегът преди? 

След лятото не знам какво се прави. 
Защо са им на думите крила? 
Мълчанията също имат памет. 
Но кой да чуе птиците в мъгла? 

След лятото не знам какво остава. 
Една черупка и едно крило. 
Все някога започваш да забравяш.  
Зависи докъде ще е любов. 

Селвер