И си толкова, толкова буден.
Между дума и чувство за сняг.
В лабиринт от следобедни кули.
И във сън за отсрещния бряг.
И не знаеш какво ти остава.
А е нужно да вярваш докрай.
И когато решиш да забравиш,
и когато се връщаш назад.
И си толкова, толкова буден,
че декември е цяло море.
Че декември е нещо без струни.
Че декември е синьо тире.
А когато си падаща буква.
И когато си най-изморен.
И когато съвсем се изгубиш.
Ще си спомниш тогава за мен.
Селвер
