неделя, 29 декември 2013 г.

Пустинна по душа

Не ме разбирай! Аз съм стръмен бряг. 
Живея във зеленооки изречения. 
Не тръгвай без криле към моя свят. 
Плета стени от облачни стихотворения. 

Защото съм пустинна по душа. 
По-лесно ми е да разбирам птиците. 
По-лесно е моретата да утеша. 
Отколкото да разбера човеците. 

И аз съм като вас. И аз греша. 
Умирала съм в корабокрушения. 
Отказвала съм се да продължа. 
Заключвала съм се в подземия. 

И не защото ми е трудно да простя. 
И не заради всичките съмнения. 
Аз просто съм пустинна по душа. 
И само думите са ми спасение. 

Селвер