неделя, 22 декември 2013 г.

Той

Той е тръгнал да носи на думите мед. 
Той е синьо легло за глухарчета. 
Като свърши земята, е снежен човек. 
И е колкото слънчеви зайчета. 

Той е зимно пиано. Но само веднъж. 
Докато го сънуват снежинките. 
А стопи ли се, става на лава и дъжд. 
И си дава крилете на мидите. 

Той е тънката кожа на клечка кибрит. 
И топи всяка буква с ръцете си. 
После дълго с един антарктически кит 
си говорят за пясъчни хребети. 

Той е истински, колкото утринен бриз. 
И е много високо във времето. 
Той така е направен, че само гори. 
А след него сърцата са светещи. 

А след него реките не могат да спят. 
Цветовете са без очертания. 
Той е тръгнал да носи на думите мед. 
И ме чака зад хълма с глухарчета. 

Селвер