Той е тръгнал да носи на думите мед.
Той е синьо легло за глухарчета.
Като свърши земята, е снежен човек.
И е колкото слънчеви зайчета.
Той е зимно пиано. Но само веднъж.
Докато го сънуват снежинките.
А стопи ли се, става на лава и дъжд.
И си дава крилете на мидите.
Той е тънката кожа на клечка кибрит.
И топи всяка буква с ръцете си.
После дълго с един антарктически кит
си говорят за пясъчни хребети.
Той е истински, колкото утринен бриз.
И е много високо във времето.
Той така е направен, че само гори.
А след него сърцата са светещи.
А след него реките не могат да спят.
Цветовете са без очертания.
Той е тръгнал да носи на думите мед.
И ме чака зад хълма с глухарчета.
Селвер
