И даже да е дълго и невидимо.
И даже птиците да са на юг.
И даже да не помня всички приказки.
И даже нощите да са без звук.
И даже да ме няма в синьото.
И даже да съм кленово листо.
Дори да са високи зимите.
Дори и да не знам защо.
Дори и да ми липсват чайките.
Дори да съм със вързани ръце.
Дори и да изчезнат незабравките.
Дори да съм с едно сърце.
Дори да са надолу всички улици.
Дори да няма цветове.
И даже да не се докосват устните.
И даже да съм без небе.
И даже да ме помнят само совите.
И даже думите да са от сняг.
И даже да ме променят сезоните.
Аз пак ще те обичам. Пак.
Селвер
