10 декември 2013 г.

Пиано

                               /на Бехрин/

Изсвири ми река с евкалиптови хора! 
Изсвири ми гласа на бездомен елен! 
Изсвири ми платната на тръгващ си кораб! 
Изсвири ми безкрая на синьото в мен! 

Изсвири ми очите на всичките сови! 
Изсвири ми цъфтежа на ранен синчец! 
Изсвири ми неделя с отворен прозорец! 
Изсвири ми звездите и Малкия принц!

Изсвири ми море, без което не мога!  
Изсвири ми ръце на танцуващ дервиш! 
Изсвири ми мълчание, колкото облак! 
Изсвири ми душата на черен клавиш! 

Изсвири ми най-босите стъпки по плажа!  
Изсвири ми надежда за утрешен ден! 
Изсвири ми любов, след която се плаче!
Изсвири ми гора със зелени криле!

Изсвири ми тъгата, небето, мъглите!
Изсвири ми сезоните! Можеш, нали? 
Изсвири ми лилавия сън на тревите!
Изсвири ми глухарче, което не спи! 

Селвер 


*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...