3 декември 2013 г.

Знаеш ли?

Знаеш ли колко е сложно понякога? 
По-неспасяемо и от преди. 
Сякаш съм дупка в средата на лятото.
Трудни за дишане дни. 

Знаеш ли колко е сухо понякога? 
Нищо, че още вали. 
Някъде някой е тръгнал към някого. 
Някъде светят пчели. 

Знаеш ли колко е тихо понякога? 
Търси ме някой. Дано да си ти. 
Нощем във мене живеят глухарчета. 
Денем съм дума, която лети. 

Знаеш ли колко е синьо понякога? 
Колкото синьо врабче. 
Колкото бряг със измислени ягоди. 
Колкото обич. И колкото теб. 

Знаеш ли колко е стръмно понякога? 
Колкото пет планини. 
Как е объркано и недостатъчно. 
Колко е малко, нали? 

Селвер 



*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...