събота, 9 ноември 2013 г.

Наобратно

Понякога делфините не спят. 
А думите са непознати. 
И вместо да си тръгна, ставам път. 
Тогава плача наобратно. 

Моретата започват да летят. 
И вече не разбирам тишината. 
В тревата е поникнала звезда. 
И плача. Плача наобратно. 

Небето си купува дъжд. 
Нощта си е отрязала косата. 
Ноември се обръща изведнъж. 
Защото плача наобратно. 

И вместо роза, днес съм ключ. 
Глухарчетата ги е страх от вятър. 
А близкото е толкова далеч, 
че само плача наобратно.  

Зениците си пълня със мъгли. 
И си представям, че ме чака някой. 
От чакане започва да вали. 
Вали навътре. Наобратно. 

И колкото и приказки да знам. 
И колкото и дълго да е лято. 
Защото свършва всеки сън. 
Сега ще плача наобратно. 

Понякога делфините не спят. 
Понякога обичам самотата. 
И сякаш съм сърце на есента. 
И просто плача наобратно. 

Селвер 


Няма коментари: