Наобратно

Понякога делфините не спят. 

А думите са непознати. 

И вместо да си тръгна, ставам път. 

Тогава плача наобратно. 

Моретата започват да летят. 

И вече не разбирам тишината. 

В тревата е поникнала звезда. 

И плача. Плача наобратно. 

Небето си купува дъжд. 

Нощта си е отрязала косата. 

Ноември се обръща изведнъж. 

Защото плача наобратно. 

И вместо роза, днес съм ключ. 

Глухарчетата ги е страх от вятър. 

А близкото е толкова далеч, 

че само плача наобратно.  

Зениците си пълня със мъгли. 

И си представям, че ме чака някой. 

От чакане започва да вали. 

Вали навътре. Наобратно. 

И колкото и приказки да знам. 

И колкото и дълго да е лято. 

Защото свършва всеки сън. 

Сега ще плача наобратно. 

Понякога делфините не спят. 

Понякога обичам самотата. 

И сякаш съм сърце на есента. 

И просто плача наобратно. 

Селвер