7 ноември 2013 г.

Отдалечаване

Забравям колко вятър сме изпили. 
И колко много сме пияни. 
От моята страна на думите е синьо. 
Но днес е петък и забравям. 

Ще спра от пропасти да се страхувам. 
Ще съм равнинна чак до сряда. 
И може утре пак да те сънувам. 
Но днес е петък и забравям.

Едната ми ръка е само сянка. 
Пътеката ми се смалява.
Едната ми душа те търси в мрака. 
Но днес е петък и забравям. 
 
Това, което нямам е във мене.
Което имам е отдавна. 
Несбъднатото е нетленно. 
Но днес е петък и забравям. 

Ще помня от април до сряда. 
Но днес е петък и забравям. 
Което ми тежи, ме приземява. 
Останалото ме отдалечава. 

Селвер

Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...