След двеста зими и един циклон
ще знам ли, че са огнени горите?
Че думите са най-последен дом.
Че липсите са облачни витрини.
Че утре ще е трудно като днес.
Че има непростими думи. Има.
След всяко лято идват студове.
Четвъртъците са преодолими.
Ще знам ли, че съм облачна на вкус?
Че само нощем съм дъждовна.
И как мълча с последния си глас.
И как съм дом за книжни лодки.
Ще знам ли, че е късно да не съм?
Че някой винаги си тръгва.
Че днес ноември е така висок.
Че има тъжни кораби зад хълма.
Че може би живея без да знам.
Че тъмното ме прави много будна.
Че има от какво да ме е страх,
когато се сбогувам.
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар