събота, 30 ноември 2013 г.

Дом за книжни лодки

След двеста зими и един циклон 
ще знам ли, че са огнени горите? 
Че думите са най-последен дом. 
Че липсите са облачни витрини.  

Че утре ще е трудно като днес. 
Че има непростими думи. Има. 
След всяко лято идват студове. 
Четвъртъците са преодолими. 

Ще знам ли, че съм облачна на вкус? 
Че само нощем съм дъждовна. 
И как мълча с последния си глас. 
И как съм дом за книжни лодки. 

Ще знам ли, че е късно да не съм? 
Че някой винаги си тръгва. 
Че днес ноември е така висок.  
Че има тъжни кораби зад хълма. 

Че може би живея без да знам. 
Че тъмното ме прави много будна. 
Че има от какво да ме е страх, 
когато се сбогувам. 

Селвер 


Няма коментари: