25 ноември 2013 г.

Снежинките не знаят

Снежинките не знаят, че умората 
е дълго отражение на синьо. 
Че лястовиците са като хората. 
Че малките неща са най-значими. 

Снежинките не знаят, че делфините 
са най-обикновени бедуини. 
Не знаят колко е солено синьото.  
И че сърцето е с предел на поносимост. 

Снежинките не знаят, че по устните 
остават белези от нежни думи. 
С последните си кораби нахлуваме. 
В последното небе се губим. 

Снежинките не знаят, че сезоните 
са състояния на дъждовете. 
Че щом е сбъркана посоката, 
морето няма как да ме намери. 

От тук до теб са две мълчания
и седемстотин хиляди снежинки.
Дори и да прилича на оставане.  
Дори да са отрязани мъглите. 

Снежинките не знаят, че глухарчето 
е влюбено във лятото кокиче. 
Че даже думите да са заключени. 
Аз пак съм същата. И те обичам. 

Селвер 

Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...