Снежинките не знаят, че умората
е дълго отражение на синьо.
Че лястовиците са като хората.
Че малките неща са най-значими.
Снежинките не знаят, че делфините
са най-обикновени бедуини.
Не знаят колко е солено синьото.
И че сърцето е с предел на поносимост.
Снежинките не знаят, че по устните
остават белези от нежни думи.
С последните си кораби нахлуваме.
В последното небе се губим.
Снежинките не знаят, че сезоните
са състояния на дъждовете.
Че щом е сбъркана посоката,
морето няма как да ме намери.
От тук до теб са две мълчания
и седемстотин хиляди снежинки.
Дори и да прилича на оставане.
Дори да са отрязани мъглите.
Снежинките не знаят, че глухарчето
е влюбено във лятото кокиче.
Че даже думите да са заключени.
Аз пак съм същата. И те обичам.
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар