неделя, 10 ноември 2013 г.

И пиша думи

Разбира се, че трябват дъждове. 
Разбира се, че розите ме чуват. 
Познавам всички южни ветрове. 
Не ме е страх от дълги думи.

Разбира се, че трябват брегове. 
Разбира се, че рибите се влюбват. 
И щом не можеш да ме разбереш, 
не значи, че не съществувам. 

Разбира се, че трябват сини дни. 
Едно небе. И нищо, нищо друго. 
Сама си правя къща от мъгли. 
Защото са бездомни всички думи. 
 
Понякога от всичко ме е страх. 
И пиша думи. Пиша. Пиша. Пиша. 
Човеците ме плашат. Затова 
понякога след полунощ съм птица. 

Селвер 




Няма коментари: