И пиша думи

Разбира се, че трябват дъждове. 

Разбира се, че розите ме чуват. 

Познавам всички южни ветрове. 

Не ме е страх от дълги думи.

Разбира се, че трябват брегове. 

Разбира се, че рибите се влюбват. 

И щом не можеш да ме разбереш, 

не значи, че не съществувам. 

Разбира се, че трябват сини дни. 

Едно небе. И нищо, нищо друго. 

Сама си правя къща от мъгли. 

Защото са бездомни всички думи. 

 

Понякога от всичко ме е страх. 

И пиша думи. Пиша. Пиша. Пиша. 

Човеците ме плашат. Затова 

понякога след полунощ съм птица. 

Селвер