сряда, 9 октомври 2013 г.

Във тихи думи си забравих устните

Във дълги думи си забравих устните. 
Сега се уча на мъгли. 
Очите на октомври са рисувани. 
Пътувам между две пчели.

В дълбоки думи си забравих устните. 
Сега е тиха есента.
Сега разбирам по-добре медузите. 
И невъзможните неща. 

В едно море си губя денем устните. 
А нощем думите не спят. 
И как да обясня на всички улици, 
че съм следобедна на цвят. 

Във сини думи си забравих пръстите. 
В стихотворение за теб. 
Не мога да измислям рози. Късно е. 
Не съм от вятър. Вече не. 

Във тихи думи си забравих устните. 
Сега с какво да ти простя? 
И как да помня пулса на целувките? 
И на "обичам те" вкуса. 

Селвер 


Няма коментари: