Във тихи думи си забравих устните

Във дълги думи си забравих устните. 

Сега се уча на мъгли. 

Очите на октомври са рисувани. 

Пътувам между две пчели.

В дълбоки думи си забравих устните. 

Сега е тиха есента.
Сега разбирам по-добре медузите. 

И невъзможните неща. 

В едно море си губя денем устните. 

А нощем думите не спят. 

И как да обясня на всички улици, 

че съм следобедна на цвят. 

Във сини думи си забравих пръстите. 

В стихотворение за теб. 

Не мога да измислям рози. Късно е. 

Не съм от вятър. Вече не. 

Във тихи думи си забравих устните. 

Сега с какво да ти простя? 

И как да помня пулса на целувките? 

И на "обичам те" вкуса. 

Селвер