Живея в клоните на есенно стихотворение.
Ноември е глухарче с дъждобран.
С мъгли и гларуси по вените.
И някаква следобедна тъга.
Живея в клоните на есенно стихотворение.
Живея между гълъб и безкрай.
Тире съм между две безсъния.
И топля думите със минзухар.
Живея в клоните на есенно стихотворение.
Не си ме търсил, само си ме пял.
Не си ме търсил, само си ме пял.
А после си си тръгнал със елените.
И никой никога не е разбрал.
Живея в клоните на есенно стихотворение.
Усещал си ме в сутрешния чай.
Сънувал си ме. Много. Във неделите.
А после цяло лято си мълчал.
Живея в клоните на есенно стихотворение.
Със птиците ли съм дошла от юг?
Или съм вятър в друго измерение.
И само си измислям, че съм тук.
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар