28 октомври 2013 г.

Точно сега

Тихо е. Всички вълшебници спят. 
Вятърът се е наскитал. 
Късните думи се връщат назад. 
Късните хора отлитат. 

Точно сега не сънувам врати. 
Имам къде да остана.
Няма цветя между две празноти.
Няма, защото е рано.

Тихо е. Късните птици мълчат
с устни на есенна мида.
Ако се губиш по дългия път,
просто повярвай в Колхида.

Тихо е колкото целия свят.
Колкото сън на кокиче.
Късно е, зная. Но точно сега...
Точно сега те обичам.

Селвер

Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...