25 октомври 2013 г.

Понеже

Понеже не знам докъде да те търся. 
Понеже ще свършат и тези мъгли.
Понеже най-сините думи са къси. 
В едната ми приказка още вали. 

Понеже е тихо. В гърдите. Отляво.
Октомври е с цвят на ревнив портокал.
Понеже не знам колко път ми остава
до хълма, след който безкраят е бял.

Понеже е път, не задавам въпроси.
Понеже е обич, сега ще мълчим.
Едната ми улица все ще те търси.
В четвъртък съм с много високи стени.
 
Октомври ухае на сладко от дюли.
Тревата е тъмно зелен йероглиф.
Звездите живеят във някакви кули.
Понеже е есен, рисувам пчели.

Понеже не знам докъде да те помня.
Понеже така и така ще вървим.
Забравата казват е дълга. Дъждовна.
Вземи си чадър, да не се простудиш. 

Селвер

Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...