22 октомври 2013 г.

Така или иначе

Така или иначе времето свършва. 
Така или иначе всичко е сън. 
Подреждам си тъмното в есенна къща. 
И все си забравям очите отвън. 

Така или иначе нямам светулки. 
Така или иначе пътят е син. 
Глухарчето нощем дали се страхува? 
Защо е оранжева нотата "си"? 

Така или иначе пак ще обичам. 
Светът ще е колкото три хвърчила.
Сега съм рисувано блатно кокиче. 
Живея във сън на щастлива пчела.  

Така или иначе всички си тръгват. 
Така или иначе още съм тук. 
Оттатък моретата вече се съмва. 
Неделите там са без звук.   

Така или иначе времето свършва.  
Така или иначе пак ще вали. 
Октомври не знае, че вече е късно. 
Но рибите знаят, нали? 

Селвер 

Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...