20 октомври 2013 г.

Студ

Само аз ли не мога да дишам, 
в този кръгъл безлюден сезон? 
Само моите пръсти ли пишат? 
Всяка дума ли носи балтон? 

Само аз ли не търся причини? 
Само аз ли си нямам криле? 
Само аз ли не мога без синьо? 
И къде си? Къде си? Къде? 

Само аз ли не вярвам във рая? 
Само аз ли тъгувам за теб? 
И защо е невидим безкраят? 
Само моите устни ли спят? 

Само в моя октомври е зима. 
Само птици си нямам сега. 
Аз съм тъжно глухарче без име. 
Само ти ме сънуваш така...  

Само аз ли повярвах, че можем?
Само ти ли си тръгна оттук? 
Само аз ли съм пясъчна нощем? 
Само аз ли умирам от студ? 

Селвер

1 коментар:

thulannguyen каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...