Оттатък думите е само дъжд.
Едно небе и сто камбани.
Изгубих и последния си ключ.
Оттатък думите ме няма.
Оттатък думите е самота.
И път. Но никой не минава.
Калинките са много тъжни там.
А точките им са лилави.
Оттатък думите е празен дом.
Кокичетата са заспали.
Дали след стогодишен сън
ще ги целуне някой?
Оттатък думите е само дъжд.
А зимите са дълги, дълги.
Рисувани сърца. С върха на нож.
И сякаш някой си е тръгнал.
Мигрирали са всичките пчели.
Пристанищата там са рани.
И не моретата да ги боли.
Морета просто няма.
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар