събота, 12 октомври 2013 г.

Оттатък думите е дъжд

Оттатък думите е само дъжд. 
Едно небе и сто камбани. 
Изгубих и последния си ключ.  
Оттатък думите ме няма. 

Оттатък думите е самота. 
И път. Но никой не минава. 
Калинките са много тъжни там. 
А точките им са лилави.  

Оттатък думите е празен дом. 
Кокичетата са заспали. 
Дали след стогодишен сън 
ще ги целуне някой? 

Оттатък думите е само дъжд. 
А зимите са дълги, дълги. 
Рисувани сърца. С върха на нож.  
И сякаш някой си е тръгнал. 

Мигрирали са всичките пчели. 
Пристанищата там са рани. 
И не моретата да ги боли. 
Морета просто няма. 

Селвер

Няма коментари: