сряда, 2 октомври 2013 г.

Единият от нас ще бъде бряг

                                      "Един от нас ще бъде като вечер,
                                       която никога не си отива." 
                                                   Николай Милчев 

Единият от нас ще бъде бряг. 
Защото трябва някой някого да чака. 
Ако очите си изгубя пак, 
ще знам ли, че е боса днес мъглата? 

Ще знам ли, че е обич да простиш? 
Че устните ти всъщност са пътеки. 
Че без небе не се лети. 
Че няма по-дълбоко от сърцето. 

Ще знам ли, че си изморен? 
Че колкото и пъти да съм есен, 
камбаните ще бият и за мен.  
Че без море душата е зелена. 

Че колкото и смърти да тежат, 
светът ще носи старите си рани. 
И даже всички риби да заспят, 
ще трябват пак очи. Ще трябват. 

Ще знам ли кой е моят цвят? 
Ще помня ли, че пътят е нагоре? 
Че зимните ти думи се топят. 
И трябва пролет. Трябва пролет. 

Ще помня ли, че нямам сто сърца?
А трябват. Сто сърца ми трябват.
Едното - за да полетя.
Останалите - за да те забравя. 

Селвер 

Няма коментари: