6 септември 2013 г.

И е есен

И е есен - да те губя. 
И е лудост - да боли. 
Не защото се сбогувам. 
Не защото все вали. 

Не защото е септември 
във последните гнезда. 
Не защото те намерих. 
Не защото те познах. 

Не защото нямам право. 
Не защото ти си сам. 
Не защото ще забравя. 
Не защото си ми дом. 

Не защото имам думи. 
Не заради онзи сняг. 
Не защото те сънувам. 
Не защото те избрах. 

Не защото си ми нужен 
всеки, всеки, всеки ден. 
Не за тези теменужки, 
скрити някъде във мен. 

А защото няма време. 
Празното делим на две. 
Лятото е уморено. 
А и ти не си море. 

И е есен - да те губя. 
И е тъмен този бряг. 
Не защото се сбогувам. 
А защото ме е страх. 

Селвер 

Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...