Ръцете ми сънуват кораби.
Душата ми е късче облак.
Във синьото са всичките ми корени.
Не ме обичай! Аз съм есен.
И крия в миди дъждовете си.
Светът ми е със спуснати завеси.
Дърветата не помнят гласовете си.
Не ме обичай! Аз съм болка
в утробата на птиците хартиени.
А бездните са най-дълбоки
без някой, за когото да умираме.
без някой, за когото да умираме.
Не ме обичай! Аз съм птица.
Ако заплача, ще ме чуеш ли?
Ще ме познаеш ли след сто години?
Ако съм без криле, ще ме целуваш ли?
Не ме обичай! Аз съм друга.
Разпадам се на рози и пристанища.
Живея във гнездо от думи.
И чувам сините ти сънища. Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар