Дъжд

Дъждът е с вкус на мляко от глухарчета. 

Дъждът е бял и мълчалив. 

Като морето след обичане. 

Като криле на глух делфин. 

Дъждът е спомен за глухарчета. 

Но мокър спомен. И сънлив. 

Като звънче с обувки лачени. 

С душа на стар локомотив.

Дъждът е с покрив от глухарчета. 

Като мехурче със каскет. 

Живее в приказка разкрачена. 

И в облак от стъкло и мед. 

Дъждът е песен за глухарчета. 

За вятър и един балон.  

Ако се скрия, ще заплаче ли?  

А после кой ще му е дом? 

Дъждът е синьото мълчание  

в напълно разтопен куплет. 

Дъждът е с устни на глухарчета.
Целува точно като теб. 

Селвер