понеделник, 30 септември 2013 г.

Дъжд

Дъждът е с вкус на мляко от глухарчета. 
Дъждът е бял и мълчалив. 
Като морето след обичане. 
Като криле на глух делфин. 

Дъждът е спомен за глухарчета. 
Но мокър спомен. И сънлив. 
Като звънче с обувки лачени. 
С душа на стар локомотив.

Дъждът е с покрив от глухарчета. 
Като мехурче със каскет. 
Живее в приказка разкрачена. 
И в облак от стъкло и мед. 

Дъждът е песен за глухарчета. 
За вятър и един балон.  
Ако се скрия, ще заплаче ли?  
А после кой ще му е дом? 

Дъждът е синьото мълчание  
в напълно разтопен куплет. 
Дъждът е с устни на глухарчета.
Целува точно като теб. 

Селвер 


Няма коментари: