28 септември 2013 г.

Защото утре може да не помня лятото

Защото утре може да не помня лятото. 
И теб, и устните ти, и дъжда. 
И може да съм тръгнала нанякъде. 
Където птиците са без гнезда. 

Защото утре може да не помня синьото.
А как се спи без този цвят? 
Понякога ще ме сънуват ли делфините? 
Хартиените жерави дали летят? 

Защото утре може да не помня вятъра. 
А ми е нужен, за да знам, 
че ти ме чакаш. Ти ме чакаш някъде.  
След някой стогодишен сън.  

Защото може да не съм се влюбвала.
И да не съм се губила след теб. 
Ще си продам за шепа синьо устните. 
Морето ще ме разбере. 

Защото утре може да не помня лятото. 
И зимите във мене да растат. 
А може въобще да ме е нямало. 
И да съм синьо чувство. В теб. 

Селвер 


Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...