Защото утре може да не помня лятото.
И теб, и устните ти, и дъжда.
И може да съм тръгнала нанякъде.
Където птиците са без гнезда.
Защото утре може да не помня синьото.
А как се спи без този цвят?
Понякога ще ме сънуват ли делфините?
Хартиените жерави дали летят?
Защото утре може да не помня вятъра.
А ми е нужен, за да знам,
че ти ме чакаш. Ти ме чакаш някъде.
След някой стогодишен сън.
Защото може да не съм се влюбвала.
И да не съм се губила след теб.
Ще си продам за шепа синьо устните.
Морето ще ме разбере.
Защото утре може да не помня лятото.
И зимите във мене да растат.
А може въобще да ме е нямало.
И да съм синьо чувство. В теб.
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар