Поет

Аз не знам колко дни е живял. 

И дали е роднина на рибите. 

Колко синьо е взел, колко дал. 

А дали е танцувал със мидите? 

Аз не знам колко бяло е пил. 

Но гласът му е пълен с кокичета. 

Във мастилени клади гори. 

И е млечна постеля за птичета. 

Аз не знам откъде е дошъл. 

Може би от полета измислени. 

И събира мъглите в чувал. 

И приспива светулки в косите си. 

Аз не знам накъде е поел. 

И дали е студено по стръмното.
Как се пазят душа и криле?
И тежат ли понякога думите? 

Носи тъжното име - Поет. 

​И е корен квадратен от тихото. 

Цветовете му нощем ехтят. 

Трябва само сърце - да ги чуете. ​

Селвер