четвъртък, 26 септември 2013 г.

Поет

Аз не знам колко дни е живял. 
И дали е роднина на рибите. 
Колко синьо е взел, колко дал. 
А дали е танцувал със мидите? 

Аз не знам колко бяло е пил. 
Но гласът му е пълен с кокичета. 
Във мастилени клади гори. 
И е млечна постеля за птичета. 

Аз не знам откъде е дошъл. 
Може би от полета измислени. 
И събира мъглите в чувал. 
И приспива светулки в косите си. 

Аз не знам накъде е поел. 
И дали е студено по стръмното.
Как се пазят душа и криле?
И тежат ли понякога думите? 

Носи тъжното име - Поет. 
​И е корен квадратен от тихото. 
Цветовете му нощем ехтят. 
Трябва само сърце - да ги чуете. ​

Селвер

Няма коментари: