23 септември 2013 г.

С вкус на диви портокали

Сега ще си говорим за дъжда. 
За странстващите албатроси. 
За тръгванията. За лудостта. 
За онзи бряг със диви рози. 

Сега ще си говорим за крила. 
За бездните. За страховете. 
За грешен път и за една пчела. 
За обич, по-голяма от сърцето.  

Сега ще си говорим за звезди. 
За цветовете помежду ни. 
За слънчогледите. За твоите очи.
За мекото по устните на юни. 

Сега ще си говорим за цветя. 
За трудни думи. За гримьорни. 
За всичките врати на есента. 
За счупен пясъчен часовник. 

Сега ще си говорим за небе. 
За щъркелите отлетели. 
За дълги, много дълги студове, 
в които може и да сме живели. 

Сега ще си говорим за дъжда. 
Ще пием чай от диви портокали.
Ще помълчим за другите неща...
А после ще обичаме. Разбра ли? 

Селвер 


Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...