16 септември 2013 г.

Понеже имам сняг за сто живота

Понеже имам сняг за сто живота. 
А много лесно се топя.
Не крия грешни думи под леглото.
За всичко мога да простя. 

Понеже имам сняг за сто живота.
А чувам шепот на цветя,
зимуващи във сън на дропла
и в стихове за пролетта. 

Понеже имам сняг за сто живота.
И само в петък съм море.
А синьото е толкова дълбоко,
когато съм без брегове. 

Понеже имам сняг за сто живота.
А все тъгувам есента.
Аз мога да се побера и в орех,
и в три минути самота.

Понеже имам сняг за сто живота.
А ми остана само половин сърце.
Не искам нова приказка, защото...
Ако се влюбя, ще е пак във теб. 

Селвер 




Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...