петък, 13 септември 2013 г.

Не ме очаквай

Не ме очаквай! Аз съм цвят, 
след който маргаритките не чуват. 
Един случаен кръстопът. 
И думи. Много разпилени думи. 

Не ме очаквай! Аз не знам, 
защо неделите не носят шапки. 
Дали защото днес съм дом 
за диви люляци и незабравки? 

Не ме очаквай! Аз съм кръг. 
Затворени са всичките прозорци. 
А свети всеки нарисуван звук. 
И затова калинките са боси. 

Не ме очаквай! Аз не съм.  
И утре вечер няма как да бъда.  
Аз мога само думи да ти дам. 
Не мога нищо синьо да ти сбъдна. 
 
Не ме очаквай! В мен ехтят 
съзвездия от влюбени светулки. 
Дори до края да мълча, 
небетата ми пак ще са широки.

Не ме очаквай! Аз съм път. 
И все се губя. Все се губя. 
Когато совите не спят, 
тогава кой ли ме сънува? 

Селвер 


Няма коментари: