Не ме очаквай! Аз съм цвят,
след който маргаритките не чуват.
Един случаен кръстопът.
И думи. Много разпилени думи.
Не ме очаквай! Аз не знам,
защо неделите не носят шапки.
Дали защото днес съм дом
за диви люляци и незабравки?
Не ме очаквай! Аз съм кръг.
Затворени са всичките прозорци.
А свети всеки нарисуван звук.
И затова калинките са боси.
Не ме очаквай! Аз не съм.
И утре вечер няма как да бъда.
Аз мога само думи да ти дам.
Не мога нищо синьо да ти сбъдна.
Не ме очаквай! В мен ехтят
съзвездия от влюбени светулки.
Дори до края да мълча,
небетата ми пак ще са широки.
Не ме очаквай! Аз съм път.
И все се губя. Все се губя.
Когато совите не спят,
тогава кой ли ме сънува?
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар