Едно синьо

                                на Николай Милчев

Това синьо остава по вените. 

И ме вдишва през мъничък сън. 

То живее в гласа на елените. 

На камбаните в млечния звън. 

Едно синьо в очите на рибите. 

По ревера на глух звездопад. 

Във далечни плантации мидени. 

И в предчувствие за непознат. 

Едно синьо ме прави камбанена.
И врабчетата в мене не спят. 

После дълго съм с вкус на сияние. 

Ято стихове синьо валят. 

Едно синьо - безсънно, развързано. 

Като първите устни на мак. 

Като звук, по-дълбок и от тръгване. 

По-висок от душата на влак.

Едно синьо в леглото на мравките. 

И ми пълни крилете с небе. 

Това синьо е като оставане. 

И ужасно прилича на теб. 

Селвер

/"Оприличавам синьото на някого." - Тургут Уяр/