вторник, 10 септември 2013 г.

Едно синьо

                                на Николай Милчев

Това синьо остава по вените. 
И ме вдишва през мъничък сън. 
То живее в гласа на елените. 
На камбаните в млечния звън. 

Едно синьо в очите на рибите. 
По ревера на глух звездопад. 
Във далечни плантации мидени. 
И в предчувствие за непознат. 

Едно синьо ме прави камбанена.
И врабчетата в мене не спят. 
После дълго съм с вкус на сияние. 
Ято стихове синьо валят. 

Едно синьо - безсънно, развързано. 
Като първите устни на мак. 
Като звук, по-дълбок и от тръгване. 
По-висок от душата на влак.

Едно синьо в леглото на мравките. 
И ми пълни крилете с небе. 
Това синьо е като оставане. 
И ужасно прилича на теб. 

Селвер

/"Оприличавам синьото на някого." - Тургут Уяр/
   


Няма коментари: