2 септември 2013 г.

Виновна съм

Виновна съм за всички сини белези
по пръстите, по нощите ти, по душата.
В неделите. По всичките ти залези.
По розите на твоята планета.

Виновна съм, че вече няма улици.

Че ти не си готов. Че аз не съм готова.
Че този свят е нечия приумица.
Че птиците са птици само в полет. 

Виновна съм за сините ти сънища.
А няма брод към теб - да те прегърна.
Че нищо вече няма да е същото.
А нямам устни - да се върна.

Виновна съм, че днес си тръгва лятото.
Че днес умираме от студ, а иде зима.
Че колкото и липси да пресмятаме,
ще имат бряг моретата. Ще имат.

Виновна съм за думите написани.
Че дните са заключени, а все те търся.
Глухарче съм, от вятъра измислено.
И ми е обич, а е късно. Много късно. 


Селвер 

Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...