вторник, 6 август 2013 г.

Последното небе

Живея на последното небе. 
И колкото и дълго да обичам... 
Дори да казвам, че не съм лале.
Дори когато сляпо те отричам...

Живея между устните ти и света. 
Живея между думите, които 
понякога ми пречат да те разбера. 
Понякога ми пречат да обичам. 

Живея със последното сърце. 
В последен дом. В последната пиеса. 
Не бързам. Вече няма за къде. 
Дори насън не ставам за принцеса.  

Живея със последните очи. 
Не виждам, но това е от мъглата. 
​В мъгла най-лесно се мълчи.​
​След синьо и мъгли се плаче. ​

Живея на последното небе. 
Нататък всичко е камбани. 
Нататък са безумни ветрове. 
И пълни с бял равнец поляни. 

Селвер 


Няма коментари: