Живея на последното небе.
И колкото и дълго да обичам...
Дори да казвам, че не съм лале.
Дори когато сляпо те отричам...
Живея между устните ти и света.
Живея между думите, които
понякога ми пречат да те разбера.
Понякога ми пречат да обичам.
Живея със последното сърце.
В последен дом. В последната пиеса.
Не бързам. Вече няма за къде.
Дори насън не ставам за принцеса.
Живея със последните очи.
Не виждам, но това е от мъглата.
В мъгла най-лесно се мълчи.
След синьо и мъгли се плаче.
Живея на последното небе.
Нататък всичко е камбани.
Нататък са безумни ветрове.
И пълни с бял равнец поляни.
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар