Сега разбирам по-добре камбаните.
И знам защо морето вече е зелено.
Защото някой ми е свършил синьото.
А свърши ли ми синьото, не светя.
Сега разбирам по-добре камбаните.
И те са като мене - пълни с вятър.
Понякога са пропасти обърнати.
Ехтят и разтреперват тишината.
Сега разбирам по-добре камбаните.
И знам - невидими са им сърцата.
И помнят всички свещи и мълчания.
И помнят всеки бряг и всяко лято.
Сега разбирам по-добре камбаните.
Тежат и думите. Тежи и празнотата.
И носим. Като кръст си носим раните.
И дъждовете, и крилете, и вината...
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар