17 август 2013 г.

Между облак и една целувка

                          "Някой си отиде. Аз не плаках. 
                          Но светът внезапно полудя." 
          
​       ​
                             Мартин Спасов 

​И светът внезапно спря да диша. 
Сякаш е забравил да лети. 
Стихове ли няма кой да пише? 
Или някой някъде не спи? 

Нямам сто живота - да те губя. 
Имам устни само да простя. 
Между облак и една целувка - 
там са ми най-сините неща. 

Там са ми най-вятърните мисли. 
Там са ми най-силните криле. 
На обратната страна на дните 
понеделникът е без сърце. 

Нямам лесни думи за раздяла. 
Всяко тръгване е дълго, знам.  
Няма лесна обич. Просто няма. 
Както няма спомени от сън. 

А светът съвсем е спрял да диша. 
Сякаш спомен по средата на море.  
Имам думи, колкото да те обичам. 
Имам лято, колкото да изгоря. 

Селвер

Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...