14 август 2013 г.

Ръбът на пропастта е затова

Ръбът на пропастта е затова -
да можеш да избираш пътя. 
В нощта ли да се спуснеш със крила. 
Или със корени - дълбоко във живота. 

Ръбът на пропастта е затова - 
за неотложна равносметка. 
Защото няма късна свобода. 
А думите са толкова дълбоки. 

Ръбът на пропастта е затова - 
да степенуваш страховете. 
Кой страх е пò и най-голям. 
Страхуваш ли се да си цвете? 

Ръбът на пропастта е затова - 
да тръгнеш в правилна посока. 
Очи в очи да дойдеш със смъртта.  
А страх ли те е от високо? 

Ръбът на пропастта е затова - 
да не забравиш, че си буден. 
Живота да претеглиш на везна. 
Да вярваш, че не си изгубен. 

Ръбът на пропастта е затова - 
да знаеш от коя страна е свободата. 
А другото - един отрязък тишина. 
И ехо от окови във душата. 

Селвер


Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...