Нострадамус
Сега избирам да не знам
защо са сини всичките небета.
И някой някъде защо е сам,
щом има милиони като него?
Сега избирам да боли.
Да разбера, че лятото е живо.
Че облакът се ражда със очи.
И че глухарчетата са щастливи.
Сега избирам да съм път.
Или клавиш на някакво пиано.
Наполовина да съм кашалот.
Наполовина да съм август.
Сега избирам да мълча.
Избирам да съм част от тишината.
Да бъда чучулига по душа.
По убеждения да съм русалка.
Сега избирам да съм град.
Избирам да съм близо до звездите.
Надежда да съм във последен влак.
Или да бъда кръстопът за птици.
Сега избирам да съм там,
където думите са от коприна.
Сред купища измислени неща.
И там, където теб те има.
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар