28 юли 2013 г.

По улиците тихи на душата ти

Следобедът е със затворени очи. 
Не искам днес да свършва лятото. 
Товарни кораби отплават от Балчик. 
И от пристанищата на душата ти. 

В четвъртък слънчогледът е с воал. 
А лятото зимува в мидени плантации. 
Във тичинките на шафранов минзухар. 
И в междуредията на душата ти. 

Защото мидите не могат да летят. 
А страховете нямат нищо общо с вятъра. 
Бездумия. Неонови бездумия ехтят. 
По бреговете диви на душата ти. 

Измислям си човеци със крила. 
И си говоря с тях за любовта, за залеза. 
А после ставам облачна. Валя.  
По улиците тихи на душата ти. 

Селвер

Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...