В която думите са риби и не дишат.
А в някаква измислена страна
една луна сънува стихове, а аз ги пиша.
Аз мога да ти бъда само тишина.
В която страховете са безцветни.
А всички пътища със сини имена
започват и завършват във сърцето.
Аз мога да ти бъда само тишина.
В която времето изобщо не лекува.
В която времето е като мараня.
А розите са отражения на думи.
Аз мога да ти бъда само тишина.
Най-синята, най-синята от всички.
Ако изчезнат всичките цветя,
ще бъда теменужка и ще те обичам.
Аз мога да ти бъда само тишина.
В която думите не съществуват.
В която слънчогледите летят.
А птиците са стъклени - не чуват.
И колкото и път да извървя.
И колкото и път да ми остава още.
Аз мога да ти бъда само тишина.
Онази, след която цъфват ружи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар