петък, 19 юли 2013 г.

Аз мога да ти бъда само тишина

Аз мога да ти бъда само тишина. 
В която думите са риби и не дишат. 
А в някаква измислена страна 
една луна сънува стихове, а аз ги пиша. 

Аз мога да ти бъда само тишина. 
В която страховете са безцветни. 
А всички пътища със сини имена
започват и завършват във сърцето. 

Аз мога да ти бъда само тишина. 
В която времето изобщо не лекува. 
В която времето е като мараня. 
А розите са отражения на думи. 

Аз мога да ти бъда само тишина. 
Най-синята, най-синята от всички.  
Ако изчезнат всичките цветя, 
ще бъда теменужка и ще те обичам.

Аз мога да ти бъда само тишина. 
В която думите не съществуват. 
В която слънчогледите летят. 
А птиците са стъклени - не чуват. 

И колкото и път да извървя. 
И колкото и път да ми остава още. 
Аз мога да ти бъда само тишина. 
Онази, след която цъфват ружи. 

Няма коментари: